Какво да правя?

Слави Трифонов и Росен Петров доскоро бяха като дупе и гащи в очите на публиката. Затова телевизионният развод между двамата неразделни съратници изглежда толкова интригуващ. За войниците никой никога не бива да казва, че са самотни. Те обикновено са сами.

Точно такъв е Слави Трифонов. Когато Дългия влезе в една стая, пространството се усуква и сгъстява около голата му глава. Говори високо, силно се смее, ръкомаха и отстрани изглежда сякаш непрекъснато се кара. Отнякъде след периода му с мартениците се е появила у него една безотказна концепция за правотата му. Слави е прав винаги не защото е прав винаги, а защото се чувства длъжен да наложи мнението си. Когато Слави среща някого, той го побеждава веднага - дали с виц, дали със строгост или дори направо с (приятелска!) обида.

Трудно е да се говори в стая, където е Трифонов - той говори с теб, ти с него рядко можеш да говориш Безапелационност и безцеремонност - това му спестява време. Не иска да има неразбирателство. Примерно склонен е да каже репликата "Да нямаш друг Бог освен мене!" и да я отнесе наистина към себе си. Изключително неясно е откъде идеята за прусашка дисциплина е дошла в главата на един обикновен плевенчанин. Слави е потвърждението, че у нас хората трябва да бъдат ръчкани да работят по всички известни начини. Тояга, морков и военни команди. Разбира се, Дългия прави това през някакъв виц. Кара хората да се чувстват неестествено наясно, че той управлява. Ролята, която си е избрал, е тази на цар. Слави успява да накара хората да му дадат тази роля. Едно нещо той умее много добре освен другите му гениалности - умее изключително добре да се сърди.

И още нещо - хората му винаги си остават работници въпреки приятелство, въпреки шанса, който той им е дал, и шанса, който те са му дали. Работата на Дългия е пред всяко приятелство. И това не е дефект - това е страхотен ефект в неговата биография, почти толкова значителен, колкото и благотворителността, която прави, без да се чува за нея.

Със сигурност най-красивото нещо, което е създал Слави, не е самият Слави Трифонов. Много по-красиво нещо е "Ку-ку бенд". Но още по-красиво е това, че е доказал как в България може да се върши несвойствена за българите работа (като шоубизнеса) само с дисциплина, която уж е нехарактерна за артистичните среди. Реално може да се предположи, че Слави силно мрази артистичността като проява на мързел, нехайство, небрежност или такива неща, като да идваш навреме на срещите си. Но точно поради гореизброените качества Слави винаги се е нуждаел и е притежавал сателит. Това са били хора с различни качества, които, дори оспорвайки правотата на едно негово мнение, просто затвърждават същото. Партньорството при него е нещото, което той силно нарича приятелство, но всъщност винаги си е оставало партньорство. Защото той дава категорично ясно да се разбере, че не е равен с другите. За да се разбере колко не е равен с другите, Слави търси огледален образ.

Най-огледалният му образ досега е Росен Петров. Уникалността на характера на Дългия винаги се е нуждаела от признание и той постига това със сближаването с някого от екипа. Такива са били Камен Воденичаров, Любен Дилов, Евтим Милошев, Росен Петров. Слави е чуден в ролята си на "босът приятел". Още по-особено е, че в една или друга степен той винаги е очаквал и една доза възхищение, за което се предполага, че си е неговият наркотик. Затова се прокрадва едно сериозно подозрение - че у Слави има двама човека, които не се харесват и не искат да имат нищо общо един с друг.

Единият е жестокият работодател и създавач на възможности, другият е приятелят - тихият непиещ самотник, който има тежка нужда от човек до себе си. Росен е последният, който Слави създаде - обидно или не, но Дългия е създал доста хора. После е поискал да са му верни до гроб, а после взаимно са се разбрали, че това е само добро пожелание. Без никаква ирония трябва да се каже, че Трифонов роди собствената си конкуренция на няколко пъти. Той дава често тази възможност на другите - още от времето, когато Тончо, Марта и Зуека се пробваха да седнат на стола на водещите Камен и Слави.

Не може да се отрече, че Дългия създава възможности. Не може и да се отрече, че той създава възможности само до определена част от високия си ръст. Но не може и да очаква от човек като Росен да седи на сянка и да кима с глава. Петров е бързомислещ, дипломатичен, кротък човек, който добре играе всякакви психологически игри. Тайната му мечта е ефирът, но той явно твърде бавно е осъзнавал това. Болестта на Слави и доверието, което той даде на Росен, всъщност отвориха една нелоша амбиция. Често Росен изглеждаше като добавка към образа на Дългия. Но това е грешно впечатление.

По един или друг начин хората, близки на Слави, през години му намираха цаката и реализираха изцяло своите проекти покрай него. Грешка правеха само когато си отиваха, но това е напълно нормален процес. По-голямата им грешка е, че се опитваха в една или друга степен да заместят Слави. Да бъдат като него, да бъдат продуценти, да имат същата кола като него и да се държат като него. Слави обаче трябва да е единствен - това не е просто част от маниашката екранна болест, а е негово задължение, така да се каже, основно професионално изискване. Росен често правеше грубата грешка да говори вместо Слави.

Сега ще трябва да доказва, че това е било сериозна част от работата, а не обикновено яташко помагателство. Той е и човекът с тайните от кухнята - примерно, ако реши да отмъщава, може да напише книга. Едно трябва да се признае в конкретиката на разделите на Дългия - винаги е бил коректен към битовата част на раздялата, примерно изплащането на дяловете във фирми. Поне досега никой не се е оплакал, че Слави го е завлякъл. Той е едноличен господар, когато става дума за финанси, но е честен партньор. Росен, без да иска, стана може би първият повод да се говори критично за Дългия - и то в най-обидния контекст, че "Шоуто на Слави" трябва да се промени. Със сигурност се налагат промени (особено в политическия скеч), но всъщност истината е, че никой не иска да застане на гърба на Слави по която и да е програма.

Получи се така, че пионерът е незаменим. Действията на Росен могат да тръгнат точно в тази посока - да се докаже, че пионерът не е незаменим. Което е прекрасно за конкуренцията и за публиката. От друга страна, Росен прекрати една опасна за Слави тенденция - беше започнал да влиза в списъка на хората в републиката, за които никой не може да каже нищо лошо. Истината е проста - време е Слави да има конкуренция. И няма да се намери добра конкуренция, ако тя не се вземе директно от сърцето на Дългия.

Мартин Карбовски

Източник: в-к Стандарт

http://www.standartnews.com